Резерват Беглика

Територията на резервата е изключителна държавна собственост и обхваща територии с надморската височина между 1600 и 1900 м.
Резерватът е покрит от иглолистни гори, като преобладава смърчът (Picea abies) ("Ацидофини гори от Picea в планинския до алпийския пояс" по класификацията на НАТУРА 2000). Резерватът се явява едно от най - южно разположените съобщества на смърча в целия му ареал. В следствие на опожаряванията в миналото на места вторично са се развили съобщества от бял бор (Pinus sylvestris).
Средната възраст на гората се оценява на 130 години. Има отделни дървета на възраст над 170 години с диаметър на ствола до 80 см и височина 32 метра.

На територията на резервата са установени редки и ендемични растения. Тук е установено единственото находище в България на алпийско сграбиче, известно, и като ценралноалпийски клин (Astragalus alopecurus) - красиво защитено растение превърнало се в емблема на резервата, други редки и защитени растения, установени в резервата са: е срещащите се само в България родопската теменуга (Viola rhodopeia), български рожец (Cerastium bulgaricum); срещащите се само на Балканския полуостров родопско крайснежно звъниче (Soldanella rhodopaea), родопско омайниче (Geum rhodopaeum), Родопско великденче (Veronica rhodopaea), защитения вид черно френско грозде (Ribes nigrum) и др.

Фауната на резервата не е проучвана подробно. От едрите бозайници обитаващи резервата и имащи консервационно значение, трябва да се посочат кафявата мечка (Ursus arctos) и вълка (Canis lupus), а от птиците глухарят

Съгласно закона за защитените територии в резервата е забранена всяка човешка дейност, с изключение на охраната и преминаването през маркирани пътеки за посетители.
При преминаването през резервата по пътеката за посетители, съгласно заповедта за обявяването й, е необходимо да се спазват следните забрани:
- отклоняване на посетители и навлизане в резервата;
- замърсяване с битови и други отпадъци;
- бране, събиране, отрязване, изкореняване или друг начин на увреждане на екземпляри от растителни видове;
- убиване, улавяне, преследване, обезпокояване или друг начин на увреждане на екземпляри от животински видове;
- палене на огън или бивакуване;
- преминаването през пътеката с превозни средства, домашни и впрегатни животни
Пътеката започва от Държавна дивечовъдна станция (ДДС) "Беглика", до която се стига по асфалтов път, отбиващ се вдясно от главния път гр. Батак - гр. Доспат при яз. Малък Беглик. Първоначално се върви по асфалтов път започващ от ДДС "Беглика" и вървящ покрай границата на резервата - тук покрай самия път във втората половина на лятото може да се види цъфтящо алпийското сграбиче. След това пътеката се отклонява от пътя и навлиза във вековна смърчова гора, като се върви по поречието на малката, но красива река Суисуза. След около 1 час вървене пеша по пътеката се излиза от територията на резервата на черен път в местността "Домусчиево полце". Ако се тръгне наляво по черния път отново се стига до ДДС "Беглика".
При посещения в резервата е препоръчително да съобщите в Регионалната инспекция на околната среда и водите - Пазарджик, за да получите допълнителна информация и указания.
Резервата се охранява от Регионалната инспекция на околната среда и водите - Пазарджик.
Телефони за връзка при посещения: 034/40 19 30, 088/530 10 63
Телефон на охраната на резерват "Беглика" 088/ 530 10 71

ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ

ЧАТЪМА,БАТЛЪБОАЗ И САМОДИВСКА ПОЛЯНА

Обликът на защитените местности "Самодивска поляна", "Чатъма" и "Батлъбоаз" се
изгражда от горски, ливадни, аквални и антропогенни видове ландшафт.

Установени са общо 280 вида водорасли, макромицети и висши растения в това число и 109 лечебни растения. Установени са 29 вида с природозащитен статус.

Общо в защитената местност са установени 138 вида гръбначни животни, в това число:
риби - 8 вида, земноводни- 4 вида, влечуги - 4 вида, птици - 92 вида и бозайници - 31 вида, както и 26 вида птици .

Режими на защитените местности

За защитени местности се обявяват:
- територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата;
- местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества.
Защитените местности се управляват с цел:
- запазване на компонентите на ландшафта;
- опазване, поддържане или възстановяване на условия в местообитанията, отговарящи на екологичните изисквания на видовете и съобществата - обект на защита;
- предоставяне на възможности за научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг;
- предоставяне на възможности за туризъм и за духовно обогатяване.
В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.